Бизнесът при третия локдаун е изправен пред изключително голямо изпитание. Това мнение изрази в интервю за БНР икономистът Агоп Каспарян от Институт „Рего“.
Голяма част от програмите за подпомагане минават като кандидатстване по европейски проект, което забавя реалната помощ, изтъкна Каспарян.
„Нямаме улесняване на кандидатстването, документацията. Имаме и сложна процедура от страна на проверяващия орган. По естествен път имаме удължаване на проверките на тези документи и забавяне на плащанията. Малкият бизнес не е свикнал да работи с такъв тип документи.“
Усеща се противопоставяне между бизнесите, които могат да кандидатстват по дадени програми и други, които нямат капацитет да участват, коментира още Агоп Каспарян в предаването „Преди всички“.
Като най-голям проблем се очертава този за опазване на човешкия фактор, затова е необходимо надграждане на антикризисните мерки – те да се превърнат в такива за възстановяване и растеж, смята Каспарян. „Защото се вижда проблем, който ще рефлектира след година, две, три.“
В опит да изплува, бизнесът ще започне да осигурява служителите си на по-ниски суми и на по-малко работни часове, прогнозира икономистът.
Днес е последният ден, в който всеки потребител или фирма може да иска удължаването на кредитния мораториум, а до 31 март банките трябва да разгледат документацията, но не може постоянно да се удължава този мораториум, подчерта Агоп Каспарян.
Заявките на управляващите, че има план и България скоро ще тръгне към приемане на еврото, по-скоро бяха предизборни, допълни той.
Има увеличаване на евродепозитите и на милионерите, но лошата статистика е в намаляването на депозитите в най-ниския сегмент до 1000-2000 лева, отбеляза Каспарян. Това по думите му означава две неща – или се преструктурират депозити, или се харчи спестеното.
-
Интервю на Диана Дончева с Агоп Каспарян
