Site Loader
Гр. София, ул. Антон Чехов

През ноември 2020 г. България блокира рамката за преговори на Република Северна Македония за членство в ЕС. Аргументът на София бе, че Скопие нарушава договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Въпросът е дали налагането на вето бе навременно и можеше ли водещите спорове да бъдат разрешени още през август 2017 г.

Споразумението за добросъседство

Договорът за добросъседство между двете държави, подписан на 1 август 2017 г., гарантираше почти безусловната подкрепа на България към присъединяването на Република Северна Македония в ЕС и НАТО, в замяна на евентуални решения свързани с острите ни спорове относно история и език. Споразумението припокрива декларацията, подписана през февруари 1999 г. между правителствата на Иван Костов и Любчо Георгиевски, като нововъведението в споразумението е създаването на общо две съвместни междуправителствени и мултидисциплинарни експертни комисии.

Договорът бе подписано без посочване на конкретни критерии и срокове за изпълнение на поставените от нас изисквания. Това лиши България от реален лост за разрешаване на дългогодишната полемика, включваща въпроси от типа: чий е цар Самуил, диалект ли е македонският език, има ли македонска нация и т.н. Македонската държава не се ангажира с това да направи реални отстъпки, а разрешението на тези въпроси бяха оставени в ръцете на историческата и междуправителствената експертна комисия. Експертите нямат конкретни срокове за разрешаване на спора и вероятно той ще остане неразрешен и по-скоро ще бъде не в сферата на институционални механизми, а в полето на неефективно говорене в медиите. За разлика от пропуските в българо-македонския договор, подписаното споразумение между Република Македония и Гърция е много по-конкретно.

Договорът от Преспа

Споразумението, подписано от министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас на 12 юни 2018 г. на брега на Преспанското езеро, стана известно преди всичко като „договор за името“. Гърците настояваха за име, което да не отправя претенции към гръцката история, културна идентичност и територия, предвид наличието на историческа и географска област Македония в Гърция. Правителството на Зоран Заев настояваше в името да присъства „Македония“. Двете държави се договориха за името „Република Северна Македония“. Съпоставено с Бивша югославска република Македония (БЮРМ), новоприетото име е по-удовлетворяващо за голяма част от македонските граждани. По този въпрос бе договорено новото име „Република Северна Македония“ да се употребява във всеки официален документ, във всяка държавна институция, граничен пункт, дипломатическа мисия и т.н.

Предисторията с избора на името „Северна Македония“ датира още от 17 януари 2017 г. когато в Ню Йорк с посредничеството на ООН, гръцката и македонската страни договориха  пет приемливи варианти за имена, сред които беше и избраното впоследствие име. Представители на България не присъстваха на преговорите и правителството на Борисов остана изолирано от процеса, като не взе активно участие в избора през целия период на преговори между 2017 г. и 2018 г. В международните медии спорът беше представен като конфликт между Гърция и тогавашната БЮРМ, а България не бе представена като заинтересована страна. Въпреки изказването на премиера Бойко Борисов от 2012 г., че името „Северна Македония“ е неприемливо и няма да бъде прието, защото е географско наименование, което включва части от Южна България, София не зае позиция и не се противопостави срещу избраното име. Целта на „компромиса“ беше България да продължи последователната си политика по отношение на македонския въпрос и перспективата за приемане на Република Северна Македония в НАТО и ЕС –  подкрепа, обещана в чл. 2 от споразумението за добросъседство.

За разлика от българо-македонския договор, Преспанското споразумение включва в себе си много по-конкретни условия, които са обвързани с определени срокове. Част от договорените условия касаят премахването на паметници и символи, свързани с елинската цивилизация. Споразумението създаде и съвместна гръцко-македонска интердисциплинарна комисия, която да редактира учебниците и учебните помагала, използвани в образователната система на Република Северна Македония, процес също обвързан с конкретни срокове. Основната разлика между двата договора е именно в това, че гръцкото споразумение поставя конкретни условия и срокове за тяхното изпълнение, а българския договор има по-скоро декларативен характер.

В какво ги обвиняваме?

В началото на месец ноември 2020 г. правителството на ГЕРБ  разбра за съществуването на антибългарски настроения в Северна Македония и обвини Скопие в нарушаване на споразумението за добросъседство. Обвиненията са в няколко направления: прекъсване на работата на историческата и междуправителствената комисия; пречки пред българския бизнес и инвеститори в РСМ; нереализиране на инфраструктурните проекти, съединяващи двете държави ; както и толериране на език на омраза към България от официалните власти на РСМ. Това са основателни обвинения, но и обвинения, които трудно могат да придобият формален характер, предвид липсата на конкретика в договора. Пример е чл. 7 от споразумението, който гласи, че двете договарящи страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните си връзки, без да се споменава конкретен проект и срок. В това отношение пътят София-Скопие, част от коридор 8, остава пожелателно намерение, което евентуално би се реализирало в бъдеще. Единственото конкретно нарушение, в което може да бъдат обвинени македонците, е спирането на работата на двете експертни и междуправителствени комисии. От своя страна, Република Северна Македония обвини София в нарушение на чл. 2 от договора, който гарантира сътрудничество между двете държави в областта на европейската и евроатлантическата интеграция.

Какво постигнахме?

Подписването на договор между България и Република Македония през август 2017 г. бе естественото продължение на подписаната съвместна декларация от февруари 1999 г. Логично бе договорът да надгради декларацията, но пряко сравнение показва, че той припокрива нейното съдържание. Правителството на Борисов изпусна историческия шанс да предложи конкретни искания които да са обвързани със срокове. Причините за подписването на такова споразумение в този вид са комплексни, най-важната от които бе необходимостта от някакъв международен успех, на тогава новия кабинет на Борисов, с който България да стартира предстоящото си европредседателство.

Политиката и негативните обществени настроения в Северна Македония към България останаха непроменени и след подписването на договора, а причините правителството на Борисов да втвърди тона в началото на ноември месец са вътрешнополитическите обстоятелства в страната. Държавата е раздирана от скандали, а македонската тема има за цел да измести фокуса и да мобилизира гласоподаватели преди предстоящите парламентарни избори. Подписването на споразумението в този си вид и последващото българско вето показват на практика, че коалиционното правителство няма ясна и последователна стратегия по отношение на Северна Македония. Обществените реакции в РСМ показаха, че наложеното вето даде повод омразата към България да бъде по-силна и дори оправдана, в този смисъл, основната цел на подписания договор който трябваше да сплоти двата народа, не беше изпълнена.

Владислав Кръстев – Институт “Рего”

Post Author: admin