БНР, 12+3, 25.11.2021, Даниела Големинова
Ще чуем и още едно мнение – на политолога Калоян Методиев от институт „Рего“. Здравейте, г-н Методиев.
Здравейте.
Трети ден продължават преговорите за коалиционно управление. Как смятате, оправдават ли се предварително създадените високи очаквания от тези преговори?
Няма нищо форсмажорно, нищо ново от тези преговори. Виждаме, че всяка вечер свършва горе-долу с едни захаросани мантри, които се хвърлят от ПП по медиите – страхотно е, невероятни преговори, има химия между нас… Но това засега не означава нищо. Затова предлагам да се придържаме към европейското правило, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Тоест, нищо не означават тези преговори дотук – дали ще имаме правителство или няма да имаме правителство.
Дотук виждаме, че няма някакви съществени различия между преговарящите партии, освен по темата ядрена енергетика. Тъй като преговорите продължават до събота и има още теми и ресори, които ще се обсъждат, какво би могло да се окаже препъникамък в този преговорен процес?
Много неща могат да се окажат препъникамък. За мен важните въпроси са бюджетът и Македония. ПП иска да се приеме бюджет чак март месец и да се е кара на 1/12 от миналогодишния. Докато БСП иска незабавно приемане на бюджета, за да може държавата да посрещне кризисните месеци с уредени финанси, визирам януари и февруари.
Македония е консенсусен обществен въпрос и настояванията на ПП за прагматизирането му, ако може така да го наречем, може да имат сериозен ефект върху общественото възприятие на евентуалния кабинет.
Някои теми, като един учебник за един клас например, за което Нинова се бори от години, а неолибералният подход пък на другата група е мултикултурен – всякакви учебници да се печатат и да се учи по тях, е точно обратният. Болниците да не са търговски дружества…Тоест, виждате, че темите, по които има различия, не са никак малко. Не знаем какво може в крайна сметка да доведе до намирането на консенсус или не по някои от тях.
Тоест, не сте оптимист, че могат да постигнат консенсус?
Никога в живота си не съм си позволявал да бъда оптимист, старая се да бъда реалист. Още повече в България последната година мисля, че на всички трябва да им даде урок, че оптимизмът не винаги е най-доброто.
Правителство с 18 министри плюс премиер. Това е формулата, която се обсъжда за бъдещ кабинет и разпределението на министерските кресла ще бъде съотносимо на парламентарната тежест на партиите, които преговарят в момента. Формулата 8:4:3:3 как Ви се струва?
Струва ми се нестабилна и засега не знам как може да проработи. Ще е някаква сглобка, която да роди кабинет след две неуспешни народни събрания. Тоест, това е някаква преходна конструкция след политическата криза, която да стабилизира държава, икономика, здравна система. В този смисъл, не знам точно как ще се приложи на практика. Но най-вероятно, ако има желание за стабилен кабинет, това може да стане. Разбира се, тук виждам една опасност – опитите, които прави в момента Радев да вкарва министри от служебния кабинет през ПП, което си е чиста проба подмяна на вота, политически инженеринг и намеса в изпълнителната власт. Това може да минира преговорите и премиерът му Янев не го отрече.
Защо казвате „опитва се да вкара в министри“, все още имена не се обсъждат. Нали в момента се обсъждат политики и реализирането им в бъдеще?
Изтичат някакви имена в публичното пространство и премиерът Янев тази сутрин не отрече, че би могъл да се включи в кабинет, ако би бил поканен. Обикновено такива негови включвания са доста показателни. Напомням само, че той сам каза, че ПП може да направят партия и седмица-две по-късно те наистина направиха партия и се включиха в изборите. Така че има сигнали в тази посока.
Че ще има преливане на министри от служебния кабинет в бъдещия коалиционен, и то от квотата на „Продължаваме промяната“? Така ли да ви разбирам?
Да, натам вървят всички сигнали, което е опасно.
Очаквате ли да се появи напрежение, когато се стигне до този момент за разпределение на ресорите, когато вече започнат да се обсъждат имена на министри? Напрежение между четирите преговарящи партии коя кой ресор да вземе?
Всеки процес на създаване на коалиция е труден, тежък и винаги е свързан с напрежение. Независимо дали става въпрос за Германия, Швеция или някъде в Африка. Така че очаквам такова нещо, това е нормален процес. Въпросът е да върви цивилизовано и да не стига пак до формулата от последната година: давайте да клатим конструкцията, за да концентрираме власт!
А има ли такава опасност?
Винаги има такава опасност. Все пак изминалата година мисля, че достатъчно ясно показа, че има опити за дестабилизация на партийната система, на държавата.
Откъде са тези опити?
Не е тайна, казвал съм го 100 пъти – президентската институция се опитва да концентрира цялата власт в държавата и да влияе върху политическия процес чрез намеса в изпълнителната власт, в парламента. Още повече, че им хареса тая работа. Седем месеца, вече влизаме в осми месец, на безконтролна власт. Имайте предвид, че подобно нещо замъглява съзнанието, опиянява. Но както виждаме, резултатите за икономика, здравна система не са цветущи.
Като казвате това стъпвате ли на някакви конкретни факти?
Какви по-големи факти – два пъти подред нямаме парламент, за трети път в момента водим същите преговори.
След изборите април и юли имахме парламенти, но те просто имаха кратък живот.
Имам предвид, че нямаме излъчено правителство. Парламентите и двата бяха безплодни, и двата пъти нямаше правителство.
Каква е вината на президентството за това?
Президентството опитваше да се намесва в партийната система, създаваше кофликтни ситуации. Визирам тук и БСП вътрешната опозиция, която беше управлявана от две години насам от президентската институция. Това вече се видя черно на бяло във вечерта на изборите, когато тази опозиция беше единствената, която беше поканена в НДК заедно с президента, за да празнува победата. Визирам тук и ПП, която беше партия, създадена от служебния кабинет с министри от него и която в един момент стана фаворитът на президентската институция. Ето ви два примера, достатъчно ярки за това как се намесва президентската институция в партийната система и оттам в политиката и в политическия процес.
Но президентът в нощта на изборите на балотажа чухте, каза, че иска час по-скоро да се състави правителство, страната да има работещ парламент и редовно правителство. Това противоречи на това, което току-що казахте.
В политиката какво се говори и какво се прави, не винаги е едно и също. Освен това имайте предвид, че при едно редовно правителство се сваля отговорността от служебното правителство, което е големият страх според мен на всяка политическа партия или архитект в момента, включително и на президента. Защото отговорността, която се очертава да се носи тази зима, ще е много тежка. Имайте предвид, че с тази експлозия на цените, с това развитие и на здравна криза, и на енергийните проблеми и в страната, нещата ще са тежки януари-февруари-март и това не е тайна за цялото общество. Това може да изкара хора на улицата. Цената ще е много тежка политически. Кой ще я плаща? Естествено, че по-добре да я плаща нещо междинно като правителство, в което президентската институция има задкулисна роля през вътрешната опозиция на БСП, през служебни министри и през ПП. Затова казвам, че е важно да се отделят нещата и да няма намеса на едната власт в другата, за да има баланс в тая държава, да се върне ролята на парламента като институция, която контролира правителството. Оттам-нататък президентът да има ролята на стабилизираш фактор, а не да се превръща в център на властта в държавата и в един момент да се самозабравя, да се опитва да концентрира цялата власт. Това нещо ще свърши зле. Казвам го отговорно, предупредил съм няколко пъти и виждаме, че резултатите вървят натам.
Преди малко Димитър Ганев, вашият колега–политолог от изследователски център Тренд, направи прогноза, че до Коледа ще имаме правителство. Коалиционно правителство, най-вероятно четирипартийно, тъй като, той каза, всички партии имат интерес този път да се състави правителство, да не ходим на нови избори , защото някои от тях не се знае в бъдеще дали ще прескочат 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Каква е Вашата прогноза? Чувам, че Вие сте по-песимистично настроен?
Не, старая се да съм реалист. Има желание за съставяне на правителство. Виждам, че има и умора у гражданите, защото избирателната активност е ниска. Така е и за политическите субекти – не виждам ДБ с каква кондиция могат да тръгнат към изборите, ИТН също е в низходяща фаза…
БСП също…
БСП успяха да се консолидират около Нинова в момента. И, разбира се, ПП, които натовариха с огромни очаквания своите избиратели. Но те нямат възможност за нещо трайно конструктивно, което, ако не се реализира правителство, да остане. И ще трябва те да поемат отговорността в най-голяма степен, ако няма кабинет. Така че залогът за тези формации е наистина е голям.
