Site Loader
Гр. София, ул. Антон Чехов
– Г-н Методиев, добра ли е датата 4 април за провеждане на парламентарните избори? Кой може да спечели и кой да загуби от нея?

– Много се изговори за датата и начина, по който се стигна до нея. Не биваше заради нея да се нагнетявя напрежение в публичното пространство. С този печален темп на ваксинация – поредния показател, по който сме на последно място в Европейския съюз, очевидно печели страхът, а оттам и управляващите.
Можеше датата да е в края на април, за да могат опозиционните партии да се подготвят по-добре, защото имат несравнимо помалки ресурси от управляващите. Тогава можеше да има повече ваксинирани хора, които участват в организацията на изборите. Много е важно да се обясни на избирателите просто и ясно, че гласуването е по-безопасно, отколкото ходене на пазар в хипермаркет или возене в градския транспорт. В заключение, не е най-добрата дата за провеждане на избори, но вече е реалност и като общество трябва да се адаптираме към нейните параметри.

– Как очаквате да изглежда следващият парламент?

– Шарен. Това е първата дума, която изплува в съзнанието ми. От друга страна, не изключвам и някакво консолидиране на вота в самия край на кампанията, защото превръщането на следващия парламент в дъга ще е проблем за съставяне на правителство, устойчиво управление, бързи мерки спрямо коронакризата, икономическите и социалните проблеми.
Трябва ни парламент на промяна чрез стабилност. Трябва да е безпределно ясно, че големият мач е между ГЕРБ и БСП. Това ще са двете главни роли в изборите, а оттам насетне ще имаме още няколко поддържащи. Не казвам дали това е добро, или лошо, а само, че независимо дали на някого му харесва, или не, това са реалностите. Това е битката за първото място на този парламентарен вот.

– Грешка ли правят малките политически играчи, че избягват предизборни коалиции?

– Хубавото на политаката е, че няма нищо общо с математиката. Тук едно и едно не е две. Понякога е три, а понякога нула. Силните субекти не се познават по тяхната прокоалиционност, а по собствената им политическа тежест. Ако мога да направя една прогноза за предстоящите избори – най-многобройните и пъстри коалиции ще имат най-жалките резултати и почти никаква устойчивост, ако някоя случайно успее да се добере до заветните 10-11 депутати.
Можем да погледнем на тях по два начина. От чисто прагматична гледна точка няма смисъл от гласуване за подобни коалиции, които през годините винаги са се разпадали и са били повече проблем, отколкото позитив за политиката. Почти винаги свършват като независими или нечии патерици. От друга страна, щом избирателите имат нужда от многообразие и припознават там някакви свои интереси, това е тяхно демократично право и следва да се уважава. Лично аз залагам на прагматизма с оглед на последното място на България по социално-икономически показатели в ЕС

– Ще успеят ли машинният вот и идеята на управляващите за преносими урни да спасят избирателната активност? Какво би могло да я спаси?

– Избирателната активност може да бъде спасена само от избирателите. От нищо друго. За целта трябват две неща – доверие в изборния процес и да не се страхуват да гласуват заради коронавируса. И двете задачи са решими.
Машинното гласуване може да намали производството на невалидни бюлетини, което не е малка помощ за по-честен вот. Преносимите урни изглеждат справедливи спрямо карантинираните, но като знам склонността към злоупотреби, се притеснявам да не се получи нещо такова с разнасянето им из входове и дворове.
Т.е. първият въпрос е за контрола. А Вторият колко ще са карантинираните към онзи момент, но едва ли ще са много. При всички случаи трябва да гоним висока активност, защото тя ще осигури легитимност на следващото управление и ще потопи купения и контролиран вот.

– Консултациите на партиите с президента генерираха много идеи за промени в Изборния кодекс. Гласуване по пощата и видеонаблюдение бяха най-често споменаваните. Възможни ли са те у нас?

– Едното е нереализируемо, а другото е. Гласуването по пощата няма как да стане по организационни и времеви причини, което беше очевидно от самото начало. Следователно поставянето му на публично обсъждане беше чиста проба димка.
Видеонаблюдението при броенето на бюлетините е друга работа. То може да е полезно, ще има дисциплиниращ ефект и ще сведе до минимум правенето на номера при броенето. Като например драскането с химикал или лак за нокти по хартиените бюлетини, за да стават невалидни. Надявам се управляващите да не отхвърлят с лека ръка предложенията за въвеждането му, защото така ще отблъснат хора не само от изборния процес, но и от себе си.

– Очаква се в следващия парламент трудно да може да се сформира правителство. Възможна ли е широка коалиция между левица и десница?

– в политиката няма невъзможни неща, но към днешна дата това изглежда нереалистично. Нямам идея колко партии ще попаднат, защото социологията разтяга следващия парламент от 5 до 8 субекта. Хипотезите са страшно много, а неяснотите повече от ясните моменти. Едно е сигурно – няма да е лесно да се състави следващият кабинет. Ще се търсят не просто политици, а държавници, хора със сила, визия и политическа подготовка не само за да преведат страната през този труден период, но и да дават решения на проблемите по сектори и да гарантират развитие. Новият профил, от който има нужда държавата в следващия етап, ще е по-скоро на икономисти, юристи, финансисти, а не на генерали и силоваци.

– Коя изглежда найвъзможната коалиция за следващо правителство?

– Към днешна дата такава картина не може да бъде скицирана, пък камо ли нарисувана. Много голямо е напрежението, разделението, умората от това управление. Има огромен криптовот, който може да се излее в една или друга посока.
Не е ясно и развитието на коронакризата предвид неумението на управляващите да я управляват отвъд рестриктивните мерки, които ще увиснат, когато се окаже, че светът се отскубва от епидемията, а ние продължаваме да си играем на затвори-отвори. В този смисъл всякакви варианти преди края на изборния ден ще са спекулации и вариации без реална политологична тежест. Затова предлагам да се концентрираме върху самия избор, а всичко ще се нарежда след това в съответствие с резултата.

– Партиите вече редят листите си. След като напуснахте президентската институция, казахте в тв интервю, че предпочитате “Боровец пред Правец’4. Така остана въпросът дали ще се появи името ви в изборните листи на БСП?

– От четири месеца насам разбирам от медиите, че съм кандидат за депутат. От около месец има съществен напредък с проясняване, при който се сдобих с водаческо място в няколко района, предимно в София. Имам някаква представа кои “доброжелатели” тиражират подобни неща. В кръга на шегата единственият ефект е, че ми се обадиха няколко подмазвачи и нищо повече. За да затворим темата и да не губим ничие време – нямам намерение да се кандидатирам за народен представител. C това интервю освобождавам всичките си райони. (Смее се.)

– Лятото премина в протести срещу правителството и главния прокурор. Какво постигнаха продължилите с месеци недоволства?

– Нищо фундаментално. Справедливите протести тръгнаха в лоша посока, изгониха мнозинството протестиращи с агресия и пошла хореография, с което дадоха възможност на правителството да си доизкара мандата докрай, а главният прокурор да се стабилизира на поста си. Ако теглим чертата без емоции, остават само сухите факти, а те са гореизложените. Хубаво бе, че се притисна правителството. Протестите, когато са интелигентни и масови, често имат дисциплиниращ за всяка власт ефект.
Тук бих отворил една скоба, защото в публичното пространство се прокарва една измама, че гражданите от протестите трябвало да получат политическо представителство. Очевидно някой вече се опитва да ги използва за свои цели. Постоянно повтаряната мантра “гражданите, гражданите” винаги ми е звучала абсурдно. Повечето пъти оттам произлизат всякакви безумни екзотики – общество без партии, да дадем власт на улицата, на някакви абстрактни понятия като управление на народни маси и участие на гражданите…
През годините току се изтъпани някой, който казва, че представлява гражданите. Партиите и партийната система кого представляват – селяните?! По-недемократична и измамна теза от тази за гражданите в политиката няма. Категоричен съм, че това е схема, с която лъжат хората. Партиите, фирмите, медиите и семействата са стълбовете на обществото. Отслабването им е вредно за държавата и е път към хаос. Трябва да се мисли за укрепването им, а не за разрушаването и сатанизирането им под общ знаменател.

– Проучвания показват едва 7% доверие в Народното събрание. Как би могло да се повиши?

– Само по един начин – с кадрова политика, която да вкара подходящи за съответната институция хора. Годни за политиката, да горят с материята. Аз не съм чувал за повече от 2/3 от сегашите депутати – абсолютни анонимници, а политиката ми е занаят. На базата на какво да имат доверие? Не дават интервюта, не се изказват, не комуникират с обществото, занимават се с лобизъм, някои се самозабравят, много си въобразяват, че са фактори. В политиката трябва да общуваш с обществото, да даваш решения, за да генерираш доверие.
Важно е да се подчертае, че центърът на политиката във всяка демократична система са партийните централи независимо дали в България, Швейцария, Нидерландия и т.н. – депутати, кметове, министри, са функции на партиите, които са ги излъчили и трябва да следват програмите, политиките, решенията им. Нормално е партиите да залагат първо на лоялността, но трябва да я балансират с качество на хората. Само така ще се вдигне доверието в парламента, което у нас е традиционно ниско.

– От ГЕРБ се отцепиха членове и отидоха в партията на Цветанов. От БСП се отцепиха депутати и се нарекоха прогресивни, също създадоха партия. Как ще се отразят тези отцепвания на двете големи политически сили?

– Двете неща са несъпоставими като мащаб и възможности. Цветан Цветанов е реалният създател и мотор на ГЕРБ през годините. Отцепниците от БСП са трохи, които получиха червен картон на прекия вот в партията с по няколкостотин гласа. За първи път чухме за мнозинството от тези депутати, когато напускаха, и оттогава отново отидоха там, откъдето се появиха – в политическия миманс.
В този смисъл влиянието на двете групи е много различно. Тези от БСП приключиха. Цветанов излезе здраво на терен и очевидно е решен да се “бие”. Не бива да се надценява, но и да се подценява организационната и информационна потенциалност, която демонстрира. Особено с последните си разкрития от кухнята на ГЕРБ, с които притиска бившата си партия. Със сигурност ще получи повече гласове, отколкото му дава социологията, но трудно ще прехвърли бариерата от 4%.
Парадоксалното е, че в БСП текат консолидационни процеси с напускането на няколко маргинали и изключването на знакови лица от партията, докато при ГЕРБ клокочи под повърхността и по периферията, въпреки че отвън изглеждат монолитни.

Интервю за в. “24 часа”

Post Author: admin